На този връх – покрит с бели кости и с кървав мъх, се решава изходът на войната, заяви на „Шипка“ президентът Румен Радев.
Опълченците на историческата памет съхраниха България, изтъкна в речта си на историческия връх Румен Радев.
„Каква ли щеше да бъде съдбата на България, ако онези велики българи се бяха поддали на „вируса“ на манипулацията, на „вируса“ на страха, на „вируса“ на примирението, на „вируса“ на слабоволието, попита президентът.
Те устояха, както всички вас, за които духа на свободата е свята и непримирима“, продължи Румен Радев.
Дълбок поклон пред паметта на всички, които положиха костите си за България, заяви президентът.
142 години българската държава устоя на историческите ветрове и съхрани своя суверенитет, изтъкна държавният глава.
Въпреки отмяната на тържествената церемония от областната управа на Стара Загора, на връх „Шипка“ се проведе официално тържество с участието на почетна рота, почетен караул, духов оркестър и официално полагане на венци.
Радев произнесе словото си пред самия паметник на връх „Шипка“.
Той беше посрещнат с одобрителни възгласи на стотици българи, които въпреки лошото време, са на историческото място.
Ето и пълния текст на словото на президента Румен Радев на връх Шипка:
Навръх Трети март отново хиляди отдават почит в храма на българската доблест Шипка.
На този връх, „покрит с бели кости и с кървав мъх“, се решава изходът на войната. Съдбата го поверява в ръцете на няколко хиляди български опълченци и на воиниците от Брянския и Орловския полк. Техният героизъм ще пречупи морално поробителя и ще отвори пътя към Освобождението.
Каква ли щеше да бъде съдбата на България, ако онези велики българи се бяха поддали на „вируса“ на манипулацията, на „вируса“ на страха, на „вируса“ на примирението, на „вируса“ на слабоволието? Но те устояха и не се поддадоха. За тях дългът към паметта и подвига на опълченците на Шипка е свят и неотменим.
Преди 142 години на тази дата България възкръсва след петвековното османско иго. Под знамената на руската армия воюват хиляди воини от много народи на необятната империя. За много от тях нашата земя се оказа последен дом. Дълбок поклон пред паметта на всички, които положиха костите си за България.
142 години българската държава устоя на историческите ветрове и съхрани своя суверенитет. Но той не е даденост. Суверенитетът изисква осъзнаване на националния интерес и воля да бъде отстояван. От нас зависи да го опазим днес и в бъдните години.
През годините много политици пренебрегваха и оспорваха Трети март. Правят го и днес.
Много манипулатори се опитваха да изопачават историята за политическа употреба. Те нападаха истината с настървението, с което пълчищата на поробителя някога щурмуваха Шипка. Но и едните и другите претърпяха поражение.
Защото хиляди достойни българи, отстояваха историческата памет с разум и със сърцата си. Със смиреното си присъствие на този връх. Тези хора аз наричам „опълченците на историческата памет“. Днес този дълг е ваш, скъпи сънародници. Към вас е моята благодарност.
Вечна памет на героите!
Да живее България!
Епицентър