Първо минаха християнските първосвещеници. От вярата на Новия. Целунаха му ръка и се поклониха. После - мюсюлманските. За последните бе малко необичайно, защото халифът можеше да е само един. Но времената се меняха. Подир тях бяха останалите религии. Умишлено, и като уважение, пуснаха първо духовните лица. Посланиците на другите страни останаха накрая.
А най-последен го прегърна Императорът. Досегашният самостоятелен глава на държавата. Вече бяха двама.
-Братко, с това империята ни става по-силна и по-единна. Заедно ще я удвоим и утроим… - каза той.
Живков почтително отвърна:
-Огромна чест ми оказа, братко, вярвам във великото ни бъдеще… - и не спомена за разширяване. Изобщо не възнамеряваше да се въвлича в това.
Всъщност не искаше да става дори съ-император. Но се наложи.
България нямаше нужда от нещо повече от безкрайно свободния статут на васална провинция - по документи - част от империята. А сега ставаше де факто самата империя. Кюрдите реално я преобразуваха в Кюрдско-Българска. Като цяло - не само тези два етноса. Идеята бе да стане всеобща на всички, а издигането на съ-император, който не е мюсюлманин - да приобщи християните. Но при обективния факт, че единият водач бе кюрд, а другият - българин, очевидно правеше империято основно Кюрдско-българска. Фактически вече нямаше разлика и между Малоазийската част и Балканите. България стана не васална, а съвсем равностоен регион на сюзерена си. Императорската титла предполагаше и наследяване, с което българското участие бе гарантирано и в бъдеще. Поне докато тази държава съществуваше.
Но какво ли ще стане, ако България някога издигнеше друг диктатор - тази длъжност поне формално не бе наследствена, а потомците на Живков да трябваше да носят имперската власт… Може би се налагаше да прокара закон за наследството, който да прехвърли короната към заемащия висшия държавен пост, и тя да не върви по родов признак.
Сега не бе моментът да мисли за това. Вероятността империята да надживее самия Живков бе минимална, поне ако съдеха по хаотичните процеси в света.
Но имаха дълги спорове по този въпрос. И основно по мотивите.
-Империя, която не се разширява, започва да се свива… - каза неумолимият закон императорът. Докато още бе един.
-Всяко разширяване трябва да си струва… - отвърна му Живков.
Имаха различия. Кюрдът искаше да присъедини разпаднала се и хаотична Гърция - и то като първи етап. След това бе планирал новият съ-император да докара бившите Румъния и Сърбия.
Живков напълно отказа да се занимава с разпадналите се съседи, защото те само щяха да внесат трусове и проблеми в България. Но кюрдът имаше пряка граница с Гърция и си бе наумил той да я окупира.
-От гърците добро няма да видиш. Хитруват и лъжат, цялата им работа е такава. Затова никога не са имали читава държава - грабят дори своят собствена… - каза Живков.
-С ред и дисциплина ще ги стегна. Имам двайсет хиляди фанатизирани мюсюлмани като милиция, ще въведат ред.
-Мнозина са опитвали да накарат гърците да работят, никой не е успял. Остави ги както са си сега.
-Империята трябва на настъпи на някъде. Губим време на едно място…
-Развиваме се вътрешно. Рим не е построен за един ден.
-Имам усещането, че демонстрираме слабост и трябва да докажем, че сме във възход…
Но истината бе, че не бяха само гърците. Разклатени на юг бяха Йордания и Сирия и императорът искаше да ги присъедини като васали - подобно на България доскоро. Но голямата му хапка бе Египет. Да завземе пирамидите и Суецкия канал, и солидните приходи от тях. В Египет имаше огромно малцинство от християни-копти. Местният президент се дърпаше от васалитет и насъскваше именно тях срещу империята - че щели да ги ислямизират. С издигането на съ-император с християнска вяра, този страх угасваше. Коптите, в едно с гърците, бяха достатъчна причина за коронясването на Живков.
Самият той не искаше да го въздигат, защото щеше да му навлече доста външнополитически ангажименти, които хитро бе оставил досега на Истанбул. Щеше да се наложи и по-често да ходи до столицата, което да му губи времето - така нужно на България и вътрешните проекти. Но в политиката не избираш всичко.
Заедно с коронацията му, империята бе прекръстена от “Кюрдска” на “Източна”. Нямаше етнически елементи вече. Възможно бе да успеят да интегрират повече и турците по този начин. А самите те взеха да разчитат за това повече на новия съ-император, въпреки че бе християнин. Помнеха добри отношения в миналото с българите. Което със сигурност даваше добри позиции във вътрешните интриги в самата империя.
За България обаче имаше една сериозна полза от новата титла. Чисто формално, тя не бе васалитет и не дължеше данък на метрополията. Колкото и малък да бе той, все пак бе някакъв разход. А допълнително, като съ-император получаваше шанса да влияе на общата хазна, в която всички плащаха. Така самата България можеше да излезе на плюс от позицията си. Вероятно не бе много честно, с оглед на факта, че фактически щеше да получава нещо за сметка на по-бедни и по-далечни провинции. Но цялата история на света бе такава, България достатъчно бе плащала на всякакви окупатори, комисари и емисари, и сега може би бе дошло време да поспечели.
Живков категорично отказа той да участва с пари в предстоящата кампания в Гърция. Намираше я за налудничава, защото дори да успееха да я окупират, нямаше да извадят обратно толкова, че да покрият разходите.
Вярна бе тезата, че империя, която не се разширява, започва да се свива. Но имаше още една теза - империя, която се разширява, за да губи пари, а не да печели от новите колонии, бе още по-застрашена. Диктаторът не харесваше подобни пропагандни акции. Но те си бяха избор на стария император, а приносът на новия бе единствено, че е християнин, и то православен, и можеше да се внушава на гърците, че отиват при свои хора.
Тържеството по коронацията не бе много пищно. По настояване на Живков. Последваха три дни на посещения на болници, училища и градинки край Босфора. Направени бяха дарения на няколко фондации. Накрая бе назначен и специалният частен секретар - ключова длъжност за шпиониране на всички останали в двореца. Та постави един арменец - еднакво отдалечен и от турците, и от кюрдите. Разузнавателната служба напълни администрацията му със свои хора - все българи. Кюрдите бяха наясно с всичко това, но тяхната администрация бе абсолютно същата.
На следващия ден си замина за София.
-Както е казал основателят на Истанбул-Константинопол, “Сердика е моят Рим”... - рече Живков.
-Може и да си благословен от Аллах наистина с този град… - отвърна му Йоджалан и го изпрати до летището. Там българинът се качи на хеликоптера си, и съпровождан от още два военни, отлетя към границата, която бе на седем-осем минути път…
В София го чакаха по-важни задачи.
Категорично забрани да се сменят символите по учреждения и дори - формулярите на администрацията, до изчерпването на старите. Това би бил сериозен разход. Патриархът - летял заедно с него, и пръв целунал ръка, бе уморен и се оттегли в освежената си резиденция на Витоша. Но за властта време за почивка нямаше.
-Трябва да приемем сериозно комунистите… - докладваха му за случая с двамата агенти - Държат се професионално, може би заслужават да ги оценим по-високо като умение. И могат да са полезни.
-Комунистите започнаха преговори с диктатор-васал, а сега ще ги приключат с император… - усмихна се Живков - Още повече се отдалечаваме от тяхната идеология.
-Само номинално. Те считат, че от всички капиталисти, ти си най-умният и най-близък до народа…
-Сиреч, България има най-голям шанс за социализъм…
-Това е тяхното мнение… - отвърна секретарят.
-Какво е последното им предложение?
-Иската нашите хора да станат техни шпиони в Москва. Да ги пратим дипломати…
-Но така ще признаем, че са наши хора?
-В това едва ли можем да ги заблудим. А и да го правим, те просто не ни вярват. И доколкото въпросът е само между нас и тях, а по света никой не се интересува от Иван и Янаки, то спорът е безсмислен…
-Янаки - дипломат. Авантюрист, комарджия и наемник - посолството…
-Имало е и по-екзотични назначения в историята…
-Разбирам, но той дали ще го иска?
Секретарят се замисли. Сетне каза:
-Ако алтернативата е да стои заложник в Алпите за неопределено време…
-Но какъв е смисълът да им губим времето там? Те имат друга задача. И защо комунистите вярват, че ще бъдат лоялни техни шпиони? Какво им пречи да се върнат тук?
-Нямам отговор на този въпрос. Службите проучват възможностите. - отвърна секретарят - Но ако изходим от това, че хората на Верн не са глупави, вероятно допускат, че ще има нещо в Русия, което да ни задържи. Нещо, свързано с Иван и Янаки.
-Нещо свързано с “Мерцедес”?
-Те знаят, че това ни интересува, макар да не сме го признали…
-Но в Русия няма нищо подобно. Не може да има нещо важно и за толкова време да не сме чули нищо. Някога там имаше частично производство. Има инженери, но те вече работят другаде. Не са заплашени да станат роби или бежанци. Едва ли са наша целева група.
-Едва ли Верн не го знае. По-скоро ние не знаем нещо.
-Тоест, предлагаш да приемем условията?
-Няма да изгубим повече, сравнено с ареста им в Алпите… А междувременно можем да пратим друг екип да търси инженери из Европа.
-Поне докато не ги арестуват и тях комунистите… - каза Живков.
-Ще бъдат предупредени, едва ли ще стане…
-То да бяха единствената заплаха червените. Но добре - приемам това.
-Заминават за Москва…
-Изненадващо за тях, за мен, за всички…
-Освен може би за Верн. Едва ли сега го е измислил?
-Очаквал е шанс?
-Най-логично е да е така…
-Значи в Русия има нещо, и то не от сега, а от повече време, и комунистите са изчаквали търпеливо момент да го използват…
-Възможно е дори засадите и ловът на агенти като нашите да са били затова. Кой знае колко други са прибрали, и може би - после са ги пуснали, докато намерят вярната плячка - българи, които знаят езика, добре подготвени, неплашливи и склонни към налудничави мисии.
-Определено точно това са нашите хора… - съгласи се Живков.
-Остава да видим какво е открил Верн…
Добри Божилов, Хир Дуло
21.05.2023