Малко известен факт около Съединението е, че българските политици по същество работят срещу него. То е дело основно на народа, както и на неколцина смелчаци, които "драсват клечката".

Преди самото Съединение, в Източна Румелия са проведени избори. Те се печелят от т.нар. "съединистка" партия. Т.е. партия, която е обявила, че ще се бория за съедининие. Но след като взема властта, на партийците им става ясно, че ако се съединят с Княжеството, ще изгубят постовете и облагите си, и правителството на Източна Румелия ще бъде премахнато. Така те фактически отказват да изпълняват обещанията си (колко познато) и започват да доят държавната трапеза с размах (също колко познато). Заради този резил, на партията и излиза името "лъже-съединистка".

Интересното е, че сходни процеси има и в Княжеството. Политиците ги е страх, че ходът е твърде мащабен, и че няма подкрепата на великите сили. Князът е в конфликт с Русия, от която се очаква основната подкрепа. Но Батенберг се страхува, че Русия ще го свали от власт, ако направи съединение, без нея. Затова и стои настрана и се дърпа. Правителството също се страхува от политически трусове и загуба на властта и облагите си, и действа предпазливо.

Т.е. тогава, точно както и днес, политиците са вреден фактор, който воден от лични амбиции и интереси, по същество жертва националния интерес.

Съединението фактически се прави от няколко "луди глави", които взривяват обществените очаквания и действат срещу политиците. След Съединението действително доста политици губят постовете и облагите си, вкл. князът. И самото Съединение, и Сръбско-Българската война, са спечелени от ентусиасти-лидери и от храбрия обикновен народ.

ГН





JSN Epic template designed by JoomlaShine.com