Резултат с изображение за матео ренци

Медиите усилено пропагандират "неуспеха" на крайно десните в Австрия, и са потулили далеч по важните събития в Италия. Разбираемо е, че г-н Сорос и сателитите му се опитват отчаяно да създадат илюзията, че старата система издържа и ще оцелее. Но всъщност, нито Австрия, нито Италия сочат в тази посока.

В Австрия спечели напълно непартиен кандидат на крайно популистката "зелена" линия. Зелените са всичко друго, но не и "системни" играчи. В Австрия системата рухна още на 1 тур, като двете партии с мнозинство и управляващи, дори не стигнаха до балотажа. Там се явиха 2 антисистемни избора, като в последния момент системата вербува единия от тях, в отчаян опит да отложи пълния крах. Дали е успяла, ще видим, защото Ван Дер Белен, може и да е про-европейски настроен, но в никакъв случай не е про-системно настроен. А и голямата битка ще е през 2018-та на парламентарните избори, където има признаци крайно десните да са абсолютен лидер, с оглед на настоящия им резултат, както и на очакванията за влошаване на ситуацията с мигрантите.

Далеч по-важни са обаче събитията в Италия. Тя е третата по големина страна в Еврозоната с БВП, който е около 6 пъти по-голям, от този на Австрия. Италия произвежда 1 от всеки 8 евро в ЕС, и внася съответния принос в бюджета. БВП на Италия е 2,2 трилиона долара, а на Австрия - едва 350 млрд. долара.

И в Италия народът с близо 60% резултат гласува недоверие на премиера Матео Ренци. Тук няма да коментираме референдума, който обективно, беше за разумни промени. Италианската политика наистина е станала пословица за абсурди и нестабилност, и е така от 70 години. Направен беше опит за разумна промяна, но народът гласува не за това, а за политиката на Ренци, който обяви, че подава оставка, ако загуби допитването. Така с 60:40, италианците свалиха верния служител на МВФ, Сорос и глобалния капитал, който се опитваше да е "пълен отличник" в "реформите" по съсипването на Италия. Факт е, че Ренци доста се задържа и доста "реформи" направи, и също така факт е, че от тези реформи (точно както и в Гърция) не се получи никакъв позитивен ефект. Италианците ясно видяха, че ходят по път без изход, и че рецептите на МВФ-ЕЦБ-ЕК обслужват единствено едрия капитал. Съответно - Италия тръгва към предсрочни избори, а абсолютен фаворит са анти-европейската партия на Бепе Грило, както и отцепническата Северна лига.

Събитията сочат към излизане на Италия както от Еврозоната, така и от ЕС. Разбира се, подобно нещо би означавало край на самия ЕС, а с това и на един грандиозен проект на глобалната олигархия за контрол над масите. Поради тази причина, най-вероятно ще се положат всички усилия това да се спре. Но доколкото единственото приложимо усилие в момента е печатането на пари, то ЕЦБ предстои да отвори щедро кранчето - за да удържа италианския дълг и още по-банкрутиралите италиански банки. Дори без политическа криза, ако изгърми едно от двете, цяла Италия потъва, а с нея и ЕС.

Правилното лечение на страни като Гърция и Италия, още от 2009 г. си беше фалитът. Обявяват го, и който им е давал заеми, пие студена вода (да е мислил) и всичко тръгва "на чисто". Изпитан пазарен модел от 7000 години човешка история. Но не и в ЕС, където моделът е да се крепи една агония безсрочно, тя да става все по-голяма, а на народа да се внушава че все някога "нещата някак ще се оправят".

Новата печатница на евро, за да се спасява европейския статут на Италия, ще се стовари като цена на целия ЕС, и всъщност ще засили евроскептицизма навсякъде, вкл. в Германия, която плаща най-голям дял от тези сметки. Инфлацията и германското разочарование със сигурност не са успех в полза на ЕС, както и да го преставят медиите на г-н Сорос...

ГН

Коалиция КОЙ

№18 в бюлетината

Избери... абе каквото искаш избирай... :)))





JSN Epic template designed by JoomlaShine.com