Сутрин в 05.05 ч. в тролея пътуваме предимно ортодоксални пролетарии - строители, хигиенистки, охранители, шофьори и аз, водещият на предаването “България се събужда”, което се излъчва всяка делнична сутрин по родолюбивата, социалистическа Българска свободна телевизия.
Даже вече се познаваме, тролейните пролетарии. Поздравяваме се. Знаем кой къде се качва, кой къде слиза и коя седалка предпочита. Избягваме да си сядаме по местата.
Реална толерантност. А не само декларативна. Така разбирам аз антикапиталистическото общество.
Водачът на тролея дори е тъй добър, ако е закъснял с минутка-две, да отвори вратите по-рано преди спирката, на светофара примерно на съответния труженик, за да успее същият с лек тръс да се прекачи на връзката си, да не я изпусне.
Не злорадства тоест сутрешният, все още свеж, все още отпочинал, все още непрегорял водач да не отвори вратите, по начина, по който другото му капиталистическо “аз” по обед, в изнервения, многолюден трафик, би излорадствало на макс да не отвори, било отвън или отвътре, на подобен някой окъснял за работа отруден пролетарий. Реално реалният социализъм може да се види много рано сутрин в софийския градски транспорт.
Дори да се качи неканен гост за пролетарското ни тролейбусно общество, пиян купонджия, да речем, все още вярващ в нощния живот, който се прибира от чалготека и буйства евентуално със забравена напитка в ръка, тутакси си имаме протоколи и директиви. Двуметровият Лъчезар Строителя от най-задната седалка нежно, с металически гранатометен и обезкуражаващ тембър изрича: “С-п-о-к-о-й-н-о!” Веднага Катя Триото, от средното крило на тролея, която иначе всекидневно забавлява със стари момински истории двете си колежки хигиенистки, му дръпва къса лекция: “Ей, момче, не се излагай! Ние тук на работа отиваме, няма да ти гледаме сеира”.
Ако и това не подейства, в предния отсек на тролея, се пробужда сънливият Спартак, който работи като охрана в банков клон и все едно по зададен сигнал с чоплещият до него смартфона си неспокоен Жоро Пицата стават и се обръщат, водачът тутакси спира возилото и двамцата свалят насред маршрута прегрешилия.
Не за друго, а защото сме имали и случаи на повърнали в тролея. Аз, като телевизионен водещ, съблюдаващ плурализма на гледните точки, координирам ситуацията в зависимост от градуса. Старая се всичко да минава в рамките на златното правило. После обсъждаме за кратко и се смеем. Всеки слиза на спирката си. Триото - в центъра да хигиенизират офиси. Строителите - да строят кооперации.
Аз да кажа “Добро утро, събуждаш ли се, Българийо?” И така нататък до следващата ранна делнична утрин в пролетарския тролейбус.
Стоил Рошкев, БСТВ
Стоил Рошкев, БСТВ